Как много тех, с кем можно лечь в п

Как много тех, с кем можно лечь в постель,
Как мало тех, с кем хочется проснуться,
И утром расставаясь улыбнуться,
И помахать рукой и улыбнуться,
И целый день волнуясь ждать вестей.
Как много тех, с кем можно просто жить,
Пить кофе утром, говорить и спорить,
С кем можно ездить отдыхать на море,
И как положено, и в радости и в горе,
Быть рядом, но при этом не любить.
Как мало тех, с кем хочется мечтать,
Смотреть, как облака роятся в небе,
Писать слова любви на первом снеге,
И думать лишь об этом человеке,
И счастья большего не знать и не желать.
Как мало тех, с кем можно помолчать,
Кто понимает с полуслова, с полувзгляда,
Кому не жалко год за годом отдавать,
И за кого ты, сможешь, как награду,
Любую боль, любую казнь принять.
Вот так и вьется эта канитель,
Легко встречаются, без боли расстаются,
Все почему? Все потому, что много тех,
С кем можно лечь в постель,
И мало тех, с кем хочется проснуться.
Мы мечемся, работа, быт, дела,
Кто хочет слышать, все же должен слушать,
А на бегу увидишь лишь тела,
Остановитесь, что бы видеть душу.
Мы выбираем сердцем, по уму,
Боимся на улыбку улыбнуться,
Но душу открываем лишь тому,
С которым и захочется проснуться.
Как много тех, с кем можно говорить,
Как мало тех, с кем трепетно молчанье,
Когда надежды тоненькая нить,
Меж нами, как простое пониманье.
Как много тех, с кем можно горевать,
Вопросами подогревать сомненья,
Как мало тех, с кем можно узнавать,
Себя, как своей жизни отраженье.
Как много тех, с кем лучше бы молчать,
Кому не проболтаться бы в печали,
Как мало тех, кому мы доверять
Могли бы то, что от себя скрывали.
С кем силы мы душевные найдем,
Кому душой и сердцем слепо верим,
Кого мы непременно позовем,
Когда беда откроет наши двери.
Как много их, с кем можно не мудря,
С кем мы печаль и радость пригубили,
Наверно только им благодаря,
Мы этот мир изменчивый любили.
Эдуард Асадов

Результаты (болгарский) 2:

Колко от тези, с които можете да отидете в леглото,
колко малко тези, които искат да се събуди,
и в прощален Усмивката на сутринта,
и махна с ръка и се усмихна,
И цял ден да се притеснявате за чака новини.
Колко от тези, с които може просто да живеят,
да пият кафе на сутринта, говори и спори,
които мога да отида на почивка на море,
и както трябва да бъде, в радост и в тъга,
да е близо до, но не обичам.
Колко малко тези, които искат да мечтаят, да
изглежда като облаци роене в небето ,
за да напишете думата любов на първия сняг,
и мисля само за човека,
и щастие още не знаят и не искат да.
Колко малко от тези, с които може да бъде тиха,
който разбира перфектно, poluvzglyada,
които не се интересуваме от една година, за да се даде на годината,
и за кого ще бъде в състояние, като награда,
всяка болка, всяко наказание да се вземат.
Ето как го тъче GIMP,
лесно да се отговори, разбият без болка,
защо? Това е така, защото много от тези,
кого да си лягам,
а някои от тези, с които искате да се събуди.
Ние бързаме, работа, живот, бизнес,
който иска да чуе, все още трябва да слушат,
но само на тялото, което виждате по план,
Остани, че ще видим душата.
ние избираме сърцето, ума,
ние се страхуваме да се усмихне, за да се усмихне,
но душата отворен само за тези,
с които искате да се събуди.
колко от тези, с които може да се говори,
колко малко тези, които благоговейно мълчание
, когато се надява тънък вденете
Между нас, като просто разбиране.
колко от тези, с които можете да скърбят,
въпроси на отопляем съмнение,
как някои от тези, с които можете да научите
себе си как живота си отражение.
колко от тези, с които би било по-добре да мълчи,
кой не раздрънквам ще бъдат в траур,
колко малко тези, които ние вярваме
ли е това само по себе си скрита.
, който принуждава сме искрени, ние откриваме
Това сърце и душа сляпо вярват,
които ние със сигурност ще покани,
когато беда ще отвори вратите си.
колко от тях, с които не може да бъде мъдър,
когото ние глътка скръб и радост,
аз предполагам, че просто се дължи,
ние обичаше този свят накъсано.
Eduard Asadov